ДЮЛИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЮ̀ЛИЦА ж. Умал. от дюля; дюличка, дюлка. Похвали са жълта дюля, / .. / — "Я съм дюля родовита, / родовита, плодовита, / че съм дала от клонченце, / от клонченце кош дюлици." Нар. пес., СбВСт, 250.