ДЮЛЮ̀МЧЕ, мн. ‑та, ср. Остар. и диал. Дюнюмче, увратче. Похвали се крива лоза: — кулад ле — / — Аз съм лоза родовита, / родовита, плодовита, / от глъвинка по кошничка, / от дюлюмче возилничка, / возилница, стотилница. Нар. пес., СбНУ 141.