ДЮ̀ЛЯ

ДЮ̀ЛЯ ж. 1. Ниско овощно дърво от семейство розоцветни, което ражда едри, жълти, твърди плодове с възкисел, тръпчив вкус. Cydonia vulgaris. Слънцето грееше меко, листята на черниците, крушите и дюлите, засадени около вилите, капеха при всяко полъхване на вятъра. Д. Димов, Т, 3. Ето слънчогледите. Тука земята ражда пити като трапези. А дюлите наверно са огънали клоните и докосват земята. А. Каралийчев, НЗ, 65. — Е, че поседни де, поседни малко да си поотпочинеш. Ей тук,

ако обичаш, под дюлята. Д. Калфов, Избр. разк., 376. И слънцето в прозореца поглежда, / и дюлята подава пълни клони. Е. Багряна, ВС, 47.

2. Плодът на това дърво. Ей ги дюлите как са свели клонките, мъхът им редее вече, капе малко по малко и открива светложълтите кори на тези толкова красиви и трайни плодове. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 326. А майките плачеха без сълзи в очите, само раменете им потръпваха сред самотата на старите дървени стаи, с пожълтели снимки и дюля върху дантелената покривка на скрина. Ст. Стратиев, ПП, 92. А в стаята беше хладничко, миришеше на дюли и на измит под. Г. Крумов, Т, 37. По дърветата в китните градинки се жълтееха едри дюли и круши. М. Марчевски, П, 162.

Списък на думите по буква