ДЮШЕМЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЮШЕМЀ, мн. ‑та, ср. Остар. Дъсчен под. Тя [стаята] беше широка, мрачна, без прозорци и вместо дюшеме имаше циментов под. А. Гуляшки, ЗР, 160. Един ден, зиме, подиробед се събрахме в класа рано, почнахме да играем, да скачаме и свършихме с туй, че разсипахме мангала, насмалко щяхме да запалим дюшемето. СбЦГМГ, 20. След три години [Зъбчето и жена му] спестиха пари, донесоха килима и го проснаха върху чамовото дюшеме, изкривено от миене и стъргане. Ив. Давидков, КХ, 68. "Князът ги канеше [селяните] да седнат и те се наместваха по дюшемето и по килимите." С. Радев, ССБ I, 174.

— Тур. döşeme.