ДЯ

ДЯ и (удължено) дя-а... междум. Подвикване при подкарване на кон, вол и под. — Дя! Вълци да ви ядят и двама ви, — скара се той пак на конете, като ги плесна по гърбовете. Ив. Вазов, Съч. ХII, 13. — Антоне, къде се запиля пак?.. — Та аз съм тук вече. — Откога пък си станал толкова послушен? — промърмори баща му и подкани конете: — Хайде, дяаа! П. Спасов, ХлХ, 45.

Списък на думите по буква