ДЯ̀ВОЛ

ДЯ̀ВОЛ м. 1. В религиозно-мистичните представи — свръхестествено същество, въплъщение на злото начало, зъл дух; сатана. Излизаме от селото и преминаваме покрай Дяволското блато.. Морякът обяснява, че някога в него живеел голям черен дявол. Той се бил разсърдил на селяните в Приморско и за наказание им изпратил черната треска. П. Незнакомов, МА, 59. В нашите народни приказки постоянно се споменават .. изоставени, парясани воденици, дето живеят разни дяволи, самодиви. БР, 1931, кн. 6, 205. В ума му изпъкваше голямата икона на селската черкова, дето е изписано второ пришествие с пъкъла, с дяволите. Елин Пелин, Съч. I, 39-40. Около трапезата насядали сватбарите — всичките до един дяволи. Черни като катраници, с остри рога. А. Каралийчев, ПС I, 115. На първо време младият хаджи Васил като да се е примирил, привързал се е към жена си.. Скоро след това дяволът като че ли отведнъж го дръпнал пак по лошия път. Д. Талев, ЖС, 59.

2. Разг. Хитър, лукав човек; хитрец. — И тия селски старици, знаеш ли колко са дяволи?.. Все се правят на будали, а толкова хитрост има в тях, каквато не можеш да си представиш. П. Вежинов, ЗНН, 56. — Не стига, че ги е надхитрил, а ги кара и да пеят. Бре, че дявол човек! Й. Йовков, ЖС, 191. — Той ли не разбира! — сви устни

докторът и заклати заканително цялото си тяло. — Какъв хитрец е той, какъв дявол е... Не тръгнал да копае, тръгнал простотията да лъже... Г. Караславов, СИ, 28.

Прен. Руг. За изразяване на неодобрително отношение към някого. — Как е командирът? — За Шишко ли питаш?.. — За нашия командир питам, дяволе!... — избухна Мичкин. Д. Димов, Т, 607. Кукувичето яде за петима.. Като порасне и се облече тоя ненаситен дявол ще стане тамам пет пъти по-едър от "родителите" си. Ем. Станев, ЯТ, 91. Ни дъжд, ни кал, ни каквото и да е лошо време можеха да спрат тоя черен дявол. Й. Йовков, ПК, 112. // Ирон. За изразяване на леко присмехулно отношение към някого, който обикн. се смята за по-хитър от другите. — Откъде? Откъде? — скочи другарят му пъргаво като скакалец на дългите си криви крака и протегна ръце. — Дай да видя! — Чакай! — дръпна го пълният. — Наведи се, дяволе ниедни, иначе... ще ти свирнат един, че ще запомниш кога си се бил с немци! Ив. Мартинов, БК, 45-46. — "Момиче, мало дяволо, / не ми минавай през двори, / не ми задавай ядове." Нар. пес., СбВСтТ, 569.

3. Като междум. Само мн. Разг. За израз на несъгласие, неодобрение, отричане, недоверие, съмнение. — Защо ти са гарги, бре? — хокаше го Караманката.. — Докторът ги купувал. По пет лева едната. — Купувал дяволи. Да не е полудял. Г. Караславов, Избр. съч. II, 107. Обикновено членувано между две еднакви същ. или глаголи. — Година да я водиш и пак да те напусне. Сѐ има някакви причини, — почна да го закача Пелинко. — Причини, дяволите — причини, — възрази Марко. Елин Пелин, Съч. I, 26. — Не зная — виках аз отчаяно, — не попитах къде точно се намира, но чух с ушите си, че [брат ми] си е дошел. — Чул си, дяволите си чул — смъмра ме мама, — само знаеш да си измисляш... К. Калчев, ПИЖ, 145.

◊ Анатема дявола. Остар. Пренебр. Възклицание за подчертаване, че нещо не заслужава внимание, че се проявява снизхождение към нещо. — Ти знаеш ли какво приказваш? — пламна и се наежи Тинко. — Знаеш ли, че мога и в съд да те дам — ето има и свидетели.. — Ама хайде анатема дявола! — рече примирително Тинко, с тон на съжаление и прощение. Г. Караславов, СИ, 9. Блазни ме дявола <на сън>. Разг.; Надува ме дявола. Диал. Иска ми се да направя нещо лошо. Боря се като дявол с кръста. Диал. Крайно ожесточено се боря. Боя се (плаша се, страхувам се) като дявол от тамян. Разг. Извънредно много се боя, се плаша, се страхувам. Бягам като дявол<а> от тамян (кръст). Разг. 1. От нещо. Упорито страня от нещо, отбягвам нещо, което ми е неприятно или не желая да го извърша. — Да ви видя как ще се разберете с ония дангалаци, мързеливци и хитреци, които знаят само за високи надници да бръщолевят, а от работата бягат като дяволи от тамян. Г. Караславов, Избр. съч. II, 416. 2. От нещо или от някого. Много се страхувам от някого или от нещо и най-старателно го избягвам. Покажи образа на клеветника така, че читателите да го намразят и да бягат от него като дявола от тамян. М. Марчевски, ТС, 79.80. Вземат ме (хващат ме / хванат ме, прихващат ме / прихванат ме) дяволите. Разг. Изпадам в силно раздразнено състояние, силно се разгневявам; ядосвам се, разсърдвам се много. Тя така хубаво я посрещна.. в София, че сега искаше поне малко да ѝ се отплати. Но къде я взеха дяволите пък тогава да иде да се разправя чак в железарската работилница. Ст. Даскалов, СЛ, 215. — Хайде да си ходиш! — и замахна с ръка към пътната врата. — Скоро, докато не са ме хванали дяволите... Г. Караславов, СИ, 29. Когато го прихванеха дяволите, никой от домашните му не можеше да го търпи. Виждам / видя дявол<а> по пладне (посред бял ден). Разг.; Виждам дявола по месечина. Диал. 1. Подложен съм на изпитание, напрежение, изпитвам големи трудности, неприятности. — Кажи му ти, че Гюлчето не се бои от черникапци. Ако иска да види дявол по пладне, нека се закача. Ц. Церковски, Съч. III, 226-227. — Направих му обиск есенес, вярваш ли, цялата къща обърнах, но как не можах да намеря нищо. Тогава той щеше да види дявол посред бял ден. В. Нешков, Н, 8. 2. Само в св., обикн. в бъд. вр. във 2 и 3 л. Зле ще си изпатиш, ще си получиш заслуженото (употребява се като закана). Вкарвам / вкарам дявола в къщата си. Разг. Сам си създавам неприятности, сам си причинявам беда, нещастие. — Оплаквала се е на майка си, затова ще да я е натирил! — подметна Юрталана, като поглеждаше под око. — Вземе ли една булка да реве на майка си за щяло и нещяло, тя вече е вкарала дявола в къщата си. Г. Караславов, С, 89. Влезли ми са дяволите. Диал. Станал съм лош. Влиза ми / влезе ми дявол<а> под кожата. Разг. Ставам своеволен и лекомислен в постъпките си, почвам да върша неразумни, лоши неща, безобразия. — Днешните девойки — свободни. Мъчно ли е да им влезе дявол под кожата, докато имат днешното разпасано възпитание и лекомислени другарки? Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 140. Воден дявол. Диал. Хитър и дяволт човек. Очите му играят като на воден дявол. Н. Геров, РБЯ I, 396. Върви (иди) по дяволите. Разг. Пренебр. Във 2 и 3 л. Махай се, отивай си, не ме интересуваш. — Не две върви жълтици си сложил тук, Стоене, а две люти отровни змии.. Вземи си ги и се махай от главата ми! Върви по дяволите! К. Калчев, ЖП, 543. — Дамяне, хайде, тръгвай към къщи, че децата те чакат за вечеря! А тия готовановци да вървят по дяволите. С такива

другари надалеч не се отива. К. Петканов, ДЧ, 10-11. — Не, не, Фют, иди си! Всичко е свършено между мене и тебе. Иди по дяволите, не си ми потребен! — извика ядосан Ян Бибиян. Елин Пелин, ЯБЛ, 18. Да не чуе дявола. Разг. Употребява се при изразяване на опасение да не би нещо, което е добро, да се влоши или да се развали. Вече съм здрав и на крака, да не чуе дявола, но много препатих. Дано си счупи дявола краката. Диал. Дано не се случи беда, дано не дойде нещастие (обикн. когато има опасност за това). Да няма дявола очи. Диал. Употребява се като отговор към някого, когато каже, че няма пари. Да се пукне дявола. Разг. Като възклицание за изразяване на злорадство, че от успеха на някого ще се ядосват враговете му. Дърпам дявола за опашката. Разг. Излагам се на риск, опасност, сам си докарвам някакво нещастие, беля. Наместникът се загледа в него мълчаливо, като да обмисляше какво да му каже и сетне тихо продума, с дорожелателен тон, а очите му гледаха остро: — Млади момко, не дърпайте дявола за опашката. Д. Талев, ЖС, 274. Дявола ме наду; дяволите ме надуха. Разг.; Дявола ме изду (надъха, подстори). Диал. Поддадох се на лошите си инстинкти и извърших нещо лошо. Дявола не е толкова чер<ен>. Разг.; Дявола не е толкова черен, какъвто <колкото, както> го пишат. Разг. Употребява се като утешение, че нещо, което застрашава някого, може да не е толкова лошо. Налбантов продължи да гледа мрачно към вратата, после размаза цигарата в пепелника и си каза: — Всъщност дяволът не е толкова чер, колкото изглежда на пръв поглед. Й. Попов, СЛ, 85. — Щом го [пленника] пуснем и ще застреля някой от твоите другари.. И то в гърба,.. В това наистина беше прав — повечето от ранените идваха при мене ударени в засада.. — И все пак дяволът не е толкова черен — измърморих аз недоволно. П. Вежинов, ЗНН, 171. Дявола не <ни> оре, не <ни> копае. Диал. Казва се (обикн. на деца или на хора, заети с опасна работа) като предупреждение да внимават да не се случи някакво нещастие, беда. Дявола не стои мирно. Диал. Употребява се, за да се изрази опасение, че може да се случи беда, нещастие. И пое работата Здравко; неделя-две, тъй потръгна, поспря всичко. Но дяволът.. — не стои мирно, изтика и Здравка. Ц. Церковски, Съч. III, 249. Дявола се жени. Диал. Употребява се, когато едновременно вали дъжд и грее слънце. Дявола си няма (нямал, нема̀) работа. Разг. Употребява се за изразяване на опасение, че може да се случи беда, нещастие или за изразяване на съжаление, че са се случили беда, нещастие. Кольо си потривал ръцете, но и дяволът си нямал работа: в една падинка конят хлътнал с предния крак и сколенисал в калта. Н. Хайтов, С, 75. Дяволът си нема̀ работа, влезе под кожата и на хаджи Личковите синове. Че какъв сговор имаха, как им беше потръгнало, ама на̀, сега един — хър, други — мър. Ц. Церковски, Съч. III, 247. Дявол <го> знае. Разг. Употребява се, за да се изкаже, изрази отсъствие на информация, сведения за някого или за нещо. Дявол знае как е с другите, но доктор Тома Лолов винаги трепере, когато потегля на заден ход. Ат. Мандаджиев, Съвр., 1975, кн. 2, 187. Пиеше, бая пиеше момчето, това му беше едничкият кусур. Инак — и акълът му — акъл и работата му — работа, и уважението — уважение. .. Само че зарад някаква хубавица — там, по София, негова колежка ли, дявол я знай — умът си беше загубил. Д. Дамянов, ПИЩ, 61. Дявол да го вземе; дявол го взел. Разг. 1. Възклицание за изразяване на недоволство, възмущение, яд изобщо без конкретно да е отправено към някого или нещо. Тю, давол да го вземе, ядосват се младите и си блъскат главите над неразрешимата задача. Св. Минков, РТК, 124-125. 2. Възклицание за изразяване на учудване, недоумение, изненада или удивление, възхищение изобщо. — Довиждане, Тошко! — Довиждане! — отговаря хладно Тошко и тръгва към стълбата, като подсвирква безразлично с уста. Каква е тая работа, дявол да го вземе! Има нещо тук, което не мога да разбера. П. Незнакомов, МА, 86. 3. Възклицание за изразяване на решимост за някаква постъпка. "Дявол да го вземе! Ще пусна една червена бюлетина, да видим какво ще излезе! Й. Йовков, Разк. III, 66. — Чудо ще направя, дявол да го вземе! Елин Пелин, Съч. I, 141. Дявол да (ще) те вземе; дяволите да (ще) те вземат; дявол те взел; дяволи те взели. Разг. 1. Възклицание за изразяване на недоволство, възмущение, яд, отправени към някого или нещо. Файтонът креташе в навалицата. Няколко души от последната изразиха протеста си, задето файтонът минаваше през площада. — Ще ви вземат дяволите!... Връщайте се назад! Д. Димов, Т, 640-641. "Аз нали зная, че ний не сме виновни, пък тези чужденци, да ги вземе дяволът!" Ал. Константинов, БГ, 23. Кабелът водеше право към реката,.. Накъде, дявол го взел, водеше? Какво означаваше тая странна загадка? П. Вежинов, ЗЧР, 97. — Офицери, вятър! Врангел произвеждал през време на бягството разни пройдохи, дявол ги взел — с презрение казваше Вакилов за тях. Той не криеше ненавистта и презрението си към белогвардейците. Ем. Станев, ИК III и IV, 425. 2. Възклицание за изразяване на учудване, недоумение, изненада или удивление, възхищение от някого или нещо. Черната дълга брада на Спартак заигра, очите му светнаха в радостно сияние. — Дявол да те вземе, Спартак — каза Морозов, — не щях да повярвам, че си ти, ако нямаше таз метла на гърдите си! К. Ламбрев, СП, 44. — Ама ти и във Видин

ли си ходил бе, Анга! — прехапа устни той. — Дяволите да те вземат, шило с шило — гдето не те сеят, там никнеш! Г. Караславов, Избр. съч. II, 78. Дявол да я вземе, скоклива песен! Ив. Вазов, Съч. ХII, 101. Дявол из вировете. Диал. Много способен, умен, хитър човек. Дявол и половина. Разг. 1. Много скъпо, прескъпо. Сватбата на доведената дъщеря му излезе дявол и половина. 2. Много сложно, много объркано. Да се връщаме вкъщи, за да се преобличаме и после пак да излизаме? Няма ли да стане дявол и половина. Дяволите мътят в него. Диал. Голям хитрец е, а се показва тих, кротък човечец. <Един> дявол знае. Разг. Пренебр. Неизвестно е, не се знае (употребява се за подчертаване на неизвестност или съмнение в нещо). Как и кога се е измъкнал от болницата, един дявол знае... и то... по халат, и ударил по къщите. П. Михайлов, МП, 118. Ройтер се поспирваше тук-там, оглеждаше дявол знае що. Х. Русев, ПЗ, 280. За какъв (кой) дявол. Разг. Пренебр. Възклицание за изразяване на недоволство, досада или недоумение и раздразнение от нещо, което съществува или се извършва, без да има нужда, съвсем безполезно и безсмислено; защо, за какво. Защо му са на него готови пари? Не е сладък такъв хляб, купен с готови пари. За какъв дявол ще му е тая земя, когато няма да му носи никаква радост. А. Гуляшки, СВ, 305. — Не, така не бива,.., вземи си поне една тетрадка.. — Ама за кой дявол ми е? — учудих се аз. — Как защо — ами че ти няма ли да водиш бележки? Г. Райчев, Избр. съч. I, 34. Зная и дяволът къде се коти; Зная и на дявола (дяволите) дупките. Диал.; Зная на дявола гъза. Диал. Грубо. Хитър, умен, ловък, съобразителен съм. И дявола надхитрям (премятам, продавам). Разг.; И дявола подковавам <на леда>. Диал. Голям хитрец съм, много съм хитър. Изпращам / изпратя (пращам / пратя) по дяволите. Разг. 1. Някого или нещо. Преставам да се интересувам от някого или нещо, изоставям, захвърлям го, отказвам се от някого или нещо. — Е, скъса ли с Минтата? Изпрати ли го по дяволите? Дамян замълча и не отговори нищо на баща си. К. Петканов, ДЧ, 426. Тогава се ожених като сляпа за Джангалова, пияницата, а след година пратих го по дяволите и взех Касапски. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 53. — Прати го по дяовлите тоя дюкян. Ти за живота си, види се, по-малко мислиш, отколкото за дюкяна... Ст. Дичев, ЗС II, 612. 2. Нещо. Отхвърлям, отменям нещо. Занимавал се с човекът години наред с тъканта на тялото ни и доказал нещо, което праща по дяволите всички досегашни изследвания в тази област. Св. Минков, Избр. пр, 55. 3. Някого. Реагирам остро, невъздържано с думи или действия срещу някого. За да не издаде раздразнението си, Филип обърна гръб и на двамата. Асистентът го беше ядосал със своите намеци и при друг случай той би го пратил по дяволите, без да се замисли. Ем. Манов, БГ, 132-133. — Гледам те, ти стоиш спокоен... — продължаваше да разправя Ботев. — А аз? Аз не мога... Чувствувам, че ще скоча, че ще го [Гръмников] пратя по дяволите... Ст. Дичев, ЗС II, 168. <И> какви <ли> дяволи не щеш. Разг. Като възклицание за подчертаване, че е налице голямо разнообразие, че са налице разнообразни неща. И брилянти ни подари човекът, и цигарета, и пръстени, и фесчета, и какви дяволи не щеш! Ал. Константинов, Съч. I, 212. <И> на дявола джувап давам. Диал. Съобразителен, умен и смел съм и умея убедително да докажа, че съм прав, да се защитя. Както дявола чета евангелието. Разг. Неточно, неправилно, изопачено; както ми изнася. — Но ти четеш това, както дяволът чете евангелието! — викна Ботев. Ст. Дичев, ЗС II, 444. Какъв (кой) дявол. Разг. Какво (за усилване на експресивността на зададения въпрос). Мене ме оставят тука!.. Какъв дявол ще търся тука? Ив. Вазов, Съч. ХIII, 9. Инак защо ще свирят тия гранати над нас, кой дявол дирят там в камънаците? Л. Стоянов, Х, 13. Кой дявол ме докара (доведе). Разг. Възклицание за изразяване на съжаление, разкаяние, когато съм отишъл някъде, където не е трябвало да ходя. — Ангеле, братко, кой дявол ни докара в тоя град? К. Петканов, В, 170. Кой дявол го доведе в тия заснежени гори, между преспите и пустоша? Ем. Станев, ПЕГ, 25. Кой дявол ме накара (караше). Разг. Със следв. изр. със съюз. да. Възклицание за изразяване на съжаление, разкаяние, обикн. когато съм извършил нещо, от което съм пострадал. — Поставили картечница — дойде отнякъде. Жени проплакаха уплашено: — Леле, божичко! Ами сега? Отидоха ни дечицата!... — Че кой дявол ни накара пък нас да се врем тук в тази беля [манифестацията] — сопна се друга на мъжа си. П. Здравков, НД, 54. — Ти остави туй, ами аз се питам, кой дявол ме караше да се залавям с политика, с избори. Й. Йовков, ПГ, 271. Кръстен дявол. Диал. Много хитър човек. Господ да те чува от кръстен дявол. Погов. Н. Геров, РБЯ II, 423. Малкия<т> дявол. Разг. Пакост, зло, беда, която не е много голяма (обикн. като се има предвид, че е могло да стане нещо много по-лошо). Чудомир попита има ли пострадали от стрелбата,.. — Малкият дявол е бил. Все пак да сме доволни, че сме застреляли само един. Ст, 1970, бр. 1258, 2. Мъча се (търпя, работя и под.) като грешен (черен) дявол. Разг. Много се мъча, търпя, работя. Толкоз години аз само страдах и като грешен дявол търпях мизерия. Д. Немиров, БЛ, 25. Репетициите за актрисата са истинска мъка. "Мъчих се като грешен дявол — пише Будевска в дневника си, — защото самокритиката беше страшно силно раз‑

вита у мене. Ст. Грудев, АБ, 100. На дявола <му> куршум в ушите. Разг.; На дявола камък в ушите. Диал. Възклицание, с което се изказва пожелание да не се случи нещо лошо. И тука съм в пълно почти уединение, но чудната природа ли, друго ли настроение — аз съм по-благодарен сега, а понеже от вчера времето най-после стана хубаво — на дявол му куршум в ушите — аз съм даже весел. Ив. Вазов, ПЕМ, 86. На дявола опашката кърша. Диал. Умея да правя нещо много добре, изкусен съм в нещо. Има големи смешници в нашето село, ама един има такъв... на дявола опашката кърши. Н. Попфилипов, РЛ, 30. На дявола от задния крак направен. Разг. Такъв, който предизвиква почуда, удивление, заради майсторството, изкуството, с което е направен. На дявола пипер в очи; на дявола торба къмъни. Диал. Възклицание, с което се изказва пожелание да не се случи нещо лошо. На дявола се кланям. Разг. Лош, проклет, нечестен човек съм; върша нечестни дела. На дявола тамян не давам. Диал. Голям скъперник съм. На дявола цървули обувам. Диал. Голям хитрец съм, много съм хитър. На кой дявол се кланям; на кой дявол свещ паля. Разг. С какви нечестни средства си служа, за да постигна това, което искам. Ако бяхме я [сватбата] направили наскоро по Великден, сега нямаше да се чудиш на кой дявол свещ да палиш — започна дядо Атанас с неискрено мек тон и завърши с откровено сърдит: — А защо се колебаеш? Т. Харманджиев, Р, 137-138. Нямал си дяволът работа, та взел да си баца децата. Диал. Пренебр. Употребява се, когато някой върши неразумни, глупави работи. Оставил съм дявола, опашката му не пущам; оставил съм дявола, уловил съм сатаната. Обикн. във 2 л. и 3 л. Диал. Не съм се отказал да действам по същия непочтен начин, отказал съм се само привидно от непочтени действия. Оставям / оставя по дяволите някого или нещо. Разг. Преставам да се интересувам от някого или нещо; зарязвам. Двамата поведоха премръзналия Стойне към двуколката.. — Вие сте си загубил ума!.. — почна да крещи той [Фитилчето], когато видя Стойне, — С него ще претоварим двуколката! .. Оставете го по дяволите. Д. Димов, Т, 175. Трябваше да вървя. Махнах с ръка и оставих по дяволите моя пленник. Вл. Мусаков, СбЗР, 436. Отивам (махам се, запилявам се) по дяволите. Разг. Пренебр. Много далече, без да се знае къде, неизвестно къде отивам, махам се, запилявам се. Добринка: — Но конякът ще те убие! Нима няма друго средство за забрава? Ненов. — Няма Добринке! А забравата е необходима! Инак човек рискува да се запилее по дяволите. Ив. Кирилов, Ж, 101. Отивам / отида (ще ида) (хвърквам / хвръкна) по дяволите. Разг. 1. Пропадам (ще пропадна), опропастявам се (ще се опропастя), не сполучвам (не ще сполуча). От работата му лъхаше такава важност, сякаш, ако не отбележеше с молив линиите на картата, цялата работа би отишла по дяволите. П. Вежинов, ВР, 124. — После, при първата неприятност в живота тя започна да си спомня колко е бил добър предишният, а ти разбираш, че не тази е другарката, която си търсил. И всичко хвърква по дяволите. Ем. Манов, БГ, 229. — Какво би станало, ако всички постъпваха като тебе? Всичко, което строим,.., ще иде по дяволите. М. Марчевски, П, 237. 2. Загивам (ще загина). Известно е, че ако не го направиш хубаво, пистолетът в решаващата минута може да ти засече или пък да не улучи и тогава отиваш по дяволите. Ст. Стратиев, СВМ, 103. — Мръсна нощ, в която престъпници слагат под краката ни динамит. И ние чуваме, виждаме... Нищо... Стоим като парализирани... Чакаме да хвъркнем по дяволите. Вл. Полянов, ПП, 264. Перват ме / пернат ме дяволите. Диал. Силно се разгневявам, много се ядосвам. По дяволите. Разг. Пренебр. Самост. или със същ. 1. Възклицание за израз на недоволство, отказване, пренебрежителна незаинтересованост от нещо. — Трябва да го заловим... Тези думи подпоручикът каза с твърд глас и потърси с очи как бойците ще реагират. Те изглеждаха, както и преди, само леко възбудени. По дяволите! Ще трябва да им разкаже всичко! Само така би могъл да спечели тяхното усърдие. П. Вежинов, НС, 138. "Онзи ме е наклепал" — мислеше си Лина, като свързваше срещата си с Ленков пред вратата на скулптора със студенината на Методи. — По дяволите, все ми е едно". М. Грубешлиева, ПП, 251. 2. Вметнато след въпрос. За подчертаване на въпроса и изразяване на недоволство, възмущение от нещо, за което се пита. Ами училището? Нали ще ме изключат за отсъствията? Какво, по дяволите, и без това всичко в нашия дом се обърна с главата надолу! Сп. Кралевски, ВО, 50. Студът проникваше навсякъде, смразяваше ръцете,.. Къде е, по дяволите, тая Унгария, далече ли е? П. Вежинов, ЗЧР, 50. По-черен от дявола. Разг. Много лош, изключително зъл, лош. Селяните разправяха, че Андон Кехайов и Милка ще се вземат. Мъжете изкарваха Андон по-черен и от дявола и отвръщаха на жените, че умовете им са плитки — не виждат, че днешните моми не се хвърлят слепешката на врата на всеки срещнат мъж. Д. Вълев, Ж, 93. Горката му бивша съпруга, в съда той я изкара по-черна от дявола. Прикривам рогата на дявола. Обикн. с отриц. в пов. Разг. Не говоря откровено, не съм искрен, извъртам. Продавам си / продам си душата на дявола. Разг. Върша нечестни дела, обикн. за да се сдобия с нещо или за пари. — Потънахме в грехове до шия, продадохме душите си на дявола. Елин Пелин, Съч. I, 76.

— Спохождам момчетата, обичам ги, защото са добри, честни, не си продават душата на дявола. Д. Спространов, С, 120. Сдружавам се / сдружа се с дявола; ставам / стана ортак с дявола. Разг. Предприемам нещо крайно рисковано или постъпвам нечестно, за да постигна нещо. До преди минутка бяхме готови с дявола да се сдружиме — само Камен да е жив. Д. Немиров, В, 76. Юрталана се прости с ливадата, но той кроеше да си отмъсти на Пеня. "С дявола ортак ще стана, но ще му платя!" — заканваше се той. Г. Караславов, С, 145. С дявола съм ортак. Разг. Върша всякакви безобразия без страх, за да си постигна целите. Седнал ми е дяволът на врата. Разг. Върша лоши и недобри работи; предал съм се на лоши дела. След дявола върви и богу се моли. Диал. Двуличен, неискрен (е). Стригали те дяволите. Диал. Употребява се като отговор, когато кажат на някоя жена "стрино", а тя се мисли за по-млада. Строшавам / строша (счупвам / счупя) на дявола крака (рогата). Разг.; Строшавам / строша на дявола ногата. Диал.; Счупвам / счупя (пречупвам / пречупя) на дявола опашката. Разг. Обикн. в св. Превъзмогвам у себе си омраза, вражда, лоши намерения и се отказвам да извърша нещо лошо или скланям за помирение. Няма ли да дойдете и да чукнем за здраве и вярно другарство? Хайде, все едно, че нищо не се е случило помежду ви. Счупете крака на дявола и елате да ви разправя какво премеждие прекарах нощес. К. Петканов, ДЧ, 80. Види се Невенка разбра грижата на стареца: тя прегърна пред него Найдена и го целуна по бузата. Старецът зяпна слисан и възхитен. — Ах! — извика той. — Тъй ви искам. Счупихте на дявола крака. Браво!... Ив. Вазов, Съч. ХХV, 98. Слушай, Божиле, защо не си подхванете ръцете с Драго, че да строшите на дявола рогата? Н. Хайтов, Т, 1962, кн. I, 75. Стъпил му е дявола на раната. Диал. За човек — станал е много лош, зъл и свиреп. Сякаш <че> дявола го влачи за ушите; чегато дяволи го теглят за ушите. Диал. Много бързо расте, много е израсъл. Хващам / хвана дявола за опашката. Разг. Оправям положението, справям се с нещо. Той изнесе .. тепсия с руда и започна да я тръска като сито с брашно. Рудата се сплеска,.. превърна се в каша. — Етооо! — извика той, като грабна шепа от тази каша и я налапа.., Хванахме дявола за опашката! Водата е сладка!.. Корабът значи нямаше никаква пробойна. Н. Антонов, НОМ, 69. Хващам / хвана дявола за рогата. Разг. Действам решително и енергично, като се справям с най-главното, най-трудното, най-опасното. — Кажи му, че няма да се махнем оттука, докато не ни пусне децата. — Сега ще хвана дявола за рогата — закани се баба Тонка и тръгна със заптието. Г. Караиванов, ЮМ, 57. Хващам / хвана златния дявол за опшаката. Разг. Забогатявам. Някои казваха с насмешка: — Божан, Божан да е жив, той ще хване златния дявол за опашката. Елин Пелин, Съч. III, 44. Хиляди дяволи. Разг. Възклицание за изразяване на недоволство, гняв, раздразнение от нещо, което става или се извършва не така, както се очаква и както трябва. — Хиляди дяволи! — изръмжа високо капитанът,.. — Теченията пак са ме отнесли на юг. Г. Друмев, УКР, 15. Ходя да си паса дяволите. Диал. Занимавам се с празни работи, губя си времето. Щур дявол. Разг. Глупав човек, който иска да минава за хитрец.

— От гр. διαβολος. — Друга (диал.) форма: гя̀вол.

Списък на думите по буква