ДЯВОЛИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЯВОЛЍЦА¹ ж. Дяволита жена, девойка; хитруша, дяволка. — И хубава е дяволицата. На майка си прилича, на Антица. Й. Йовков, ЧКГ, 8. Тя се изскубна от ръцете му и избяга. Денко извика след нея: — Върни се и си прибери менците! — Иди си и аз ще се върна.. — Дяволица си ти! — закани ѝ се с пръст Денко и се отдалечи. К. Петканов, ОБ, 85-86. Посрещнат бях гостоприемно. Но домакинята — боже мой, каква прелест! А и една дяволица! Ем. Робов, ТШ, 50.

— Друга (диал.) форма: гяволѝца.