ДЯВОЛИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЯВОЛЍЯ ж. 1. Хитра, шеговита постъпка, проява. А той можеше, какво ли не. Дойде, да речем в кафенето, поздрави, кихне, — всички започват да кихат след него .. Но как правеше Костаки тая дяволия, никой не узна. Ст. Чилингиров, ПЖ, 34. — Значи заякът разбира, че следите му го издават и гледа да ги скрие?.. — Ами че как иначе? Като падне сняг, ще ти покажа какви дяволии прави той и как майсторски ги заплита и скрива. Ем. Станев, ЯГ, 38. // Хитро скроена измама; машинация. Надали имаше двесте души избиратели. Но важното е, че гласовете се дадоха тъкмо 247. А тая работа я нареди Младен, който беше голям майстор да прави такива дяволии. Т. Влайков, Съч. III, 289. // Фокус. За да се смееше Цеца непрестанно, той [Ралев] направи няколко дяволии с носната си кърпа, после с една пара. О. Василев, Т, 159. Сега тъкмо горският намери случай да каже, че видял еднъж в града, насред пазаря, един изписан човек, с шарени гащи, правил всякакви представления и невидени дяволии. Н. Попфилипов, БД, 13-14.
2. Нещо чудновато, необяснимо, странно. И още отдалече почна да пръска искри с огнивото. "Бре, бре! — рече Васо щом го забеляза. — Ква па ще е тая дяволия, да не е американска работа?" Й. Радичков, СР, 151. В града [Стоян] бе ходил само пет или шест пъти .. Много народ имаше там, хубави къщи, чаршия и какви ли не дяволии. Д. Талев, ЖС, 13. Да приказва само за едновремешните топове, за старата кавалерия и за казашкитие пики, няма да хване много място. Сега вече имаше танкове, самолети, подводници, автомобили и какви ли не още други дяволии. Г. Караславов, Избр. съч. V, 170.
3. Качество на дяволит; дяволитост. А той ме гледа през решетката на кауша — дума: "Ех, ти Васко, ти ме докара тук.. Мъничък си, ама дяволията ти е голяма". Т. Харманджиев, КЕД, 230-231. Катерина сега пък клонеше повече към Божана, но се виждаше, че майка ѝ крои нещо за Ния, и тъй, от любопитство и от дяволия, намисли да улесни старата. Д. Талев, ЖС, 330. Не, тоя човек не му е чиста работата. И защо пита за мъжа ѝ и има ли други гости,.. Дяволия крие тоя човек... Ив. Вазов, Съч. ХII, 80.
— Друга (диал.) форма: гяволѝя.