ДЯВОЛСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЯ̀ВОЛСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е на дявол (в 1 знач.); дяволов. В окото му бе попаднало едно от мъничките късчета от дяволското огледало, в което, както си спомняте, всичко добро и хубаво изглеждаше нищожно и безобразно. Св. Минков, СЦ (превод), 41. Досущ дяволско създание, тази Сара ходеше не като другите жени, обличаше се не като тях и гледаше мъжете с поглед сластен и нагъл. Й. Попов, БНО, 6. Дяволско сборище.
2. Който е свойствен на дявол, който е като у дявол. Малката му [на турчина], остра брадичка му придаваше дяволски вид. Д. Спространов, С, 289. Дребничък ми се видя .. Ама силата му — дяволска, уплаши ми окото! К. Петканов, ЗлЗ, 52.
3. Който е свързан с неприятни неща, който носи, създава неприятност; много лош, много неприятен, отвратителен, ужасен, проклет. — Ах, тия сурови дървета, дето не горят! Тази дяволска печка, дето не поема... Ругатните спираха и започваше да се чува духане. Н. Хайтов, ПГ, 13. Момчето се трудеше, четеше много, ала мъчно запомняше тия дяволски имена и дати. С. Кралевски, ВО, 146. — Копринарка, как я носиш тая пущина [салтамарката], жегата е дяволска. Ив. Вазов, Съч. VIII, 10. — Парите, даволските пари, те не стигат никога! Ст. Дичев, ЗС I, 541. Дяволско време.
4. Който е странен, тайнствен, загадъчен, защото обикн. не може да се разгадае, проумее, разбере. Трепетни и тихи, поривисти и дръзки, те [звуците] се изтръгваха от някакви чудни, дяволски жици. Раждаха се и живееха, отекваха и притихваха. С. Северняк, П, 132. Най-добре измежду нас е Николай Георгиев, радистът на кораба. Неговите дяволски апарати с двете дълги антени,.., постоянно приемат и изпращат точки и тирета. Б. Трайков, ВО, 52. "Всякога и при всички условия артистът трябва да играе при пълно напрежение, с целия си душевен и нервен потенциал. Защото дяволско нещо е това публиката. Когато най не очакваш и мислиш, че сваляш звезди с вдъхновението си, тя може да те освирка" — казва Будевска. Ст. Грудев, АБ, 161. Беше някаква провлечена и мудна интелигентска любов,.. Това дяволско момиче не обичаше да се целува, то обичаше на тоя свят главно думите, думите и пак думите. П. Вежинов, ЗНН, 23.
5. Остар. и диал. Дяволит. И на дяволските погледи, които невястата от време на време хвърляше към него, той оставаше хладен и като че бе недоволен от тях. Т. Влайков, Съч. II, 259.
◊ Дяволска върба. Диал. Миризлива върба. (Т. Панчев, РБЯд). Дяволска гъба. Бот. Отровна базидиева гъба, двойник на манатарката, гуглата на която, кръгла, дебела, издута, е покрита с лепкава сиво-бяла, бледо-зелена до бледо-кафява кожица, а при разчупване посинява. Boletus satanas. Дяволска уста. Бот. Род тревисти медоносни растения от семейство устноцветни, с цели или длановидно нарязани листа и дребни, розови цветове, които се използват в билколечението, за получаване на лакове, влакна и др. Leonurus. Дяволски орех. Бот. Едногодишно водоплаващо растение от сем. джулюнови, срещано в България (и в Европа), чиито плодове, черни орехчета с няколко шипа, са отлична храна за човека и животните поради високото съдържание на скорбяла; джулюн, дяволче. Trapa natans.
? Дяволска кост. Диал. Пренебр. Прозвище на жената. — Опропасти само човека! — Поврага! нали я казват? Жената е дяволска кост... Ив. Вазов, Съч. IХ, 129. Дяволска унука. Диал. Голям хитрец. Хе-хе-хе, тие са сичките големи майстори и дяволски унуки! Л. Каравелов, Съч. II, 86. Уверен е и друг напълно във сполука: / Нали е попски син и дяволска унука тоз.. / Какво ще стане, знай той и обади. К. Христов, ЧБ, 286. Дяволско семе. Диал. Лоши, проклети хора. "Сичките тие пезевенци са лъжливи хора, калпави души и дяволско семе." Л. Каравелов, Съч. II, 46. Дяволско шило. Диал. Дяволит, хитър човек. На <в> дяволското село черква не прави; що ти трябва да правиш на <в> дяволско село черква. Диал. Не се залавяй с нещо, което може да ти донесе неприятност, от което може да си изпатиш. Ял на дяволска софра. Диал. Кьосе е.
ДЯ̀ВОЛСКИ нареч. 1. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество; извънредно много, прекалено. След няколко минути Криста вече гризеше препечено кокалче, добре оваляно в соса. Леля ѝ беше права, наистина бе дяволски вкусно, не приличаше на тия дръгливи агнешки плешки, които майка ѝ понякога печеше на кварталната фурна. П. Вежинов, НБК, 301. — Събрахме се надвечер и наехме лодки .. Беше дяволски хубаво, толкова хубаво, че ни идваше да се разскачаме. Г. Караславов, Избр. съч. I, 148. Ангелиева: .. Богат ли е? Хаджиев: Дяволски богат. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 396. Антонио внезапно млъкна, защото в този момент на арената изскочи друг бик, дяволски разярен, буен, диво насочен напред. Л. Стефанова, ВМД, 149. — Университет ли! — .. — За какъв дявол ни е този университет? .. Губернаторът се усмихна. — Аз пък мисля, Берни, че това е една дяволски добра идея. П. Незнакомов, ХР, 152.
2. За означаване на много висока степен в проявата на някакво действие; много изкусно. Момчетата пак шепнат,.. не знаят кого да изберат. Тогава палавият Цветан реши въпроса:.., извади пара от джоба си и каза: — Гербът е Лили, цифрата — Нели — наведе се на пода и завъртя парата. Така дяволски я завъртя, че край няма въртенето. В. Бончева, АП, 75. — Ами носиш ли го ти него [кавала], носиш ли го? Пък дяволски свири, май Морала!.. Какво ме гледаш? Зло ли ти приказвам: за кавала е думата. Ц. Церковски, Съч. III, 238.
3. Остар. Дяволито. — А бе как да не разбирам! — каза бай Михал и дяволски подмигна на другарите си. Ал. Константинов, БГ, 93. — Бре, Марко! Ти ли си, не си ли? / — Разбира се, че съм аз! Още как! — / отвръща той и дяволски се хили. Д. Подвързачов, Б, 19. Устата работят, виното върви, гълтат гърлата, шетачките шетат, Моралията се подсмива някак дяволски и гледа весело на бай Маня. Ц. Церковски, Съч. III, 239.
— Друга (диал.) форма: гя̀волски.