ДЯВОЛУ̀ВАМ

ДЯВОЛУ̀ВАМ, ‑аш, несв., непрех. Разг. Върша дяволии, дяволщини; хитрувам. — Играе ме един вашенец там, ама тоя път ще му дам да разбере .. Разбрах, че дяволува и ще го издебна довечера, та ще ме помни... Елин Пелин, Съч. I, 45. — И целия блок изчистихме за комбайна, и оранта на трактористите следяхме... Хе-хе, един от тях дяволуваше и не ореше добре ъглите, ама... Ил. Волен, МДС, 170. — "Тя [земята] само е околчеста и на нищо друго не прилича, освен на лебеница." — "Не разбирам какво ми там бърщолевиш! Ти дяволуваш..." Ал. Иванов, РНЗ, 8.

— Друга (диал.) форма: гяволу̀вам.

Списък на думите по буква