ДЯ̀ВОЛЩИНА

ДЯ̀ВОЛЩИНА ж. Проява, постъпка, вид поведение, специално подготвени, обикн. с цел някой да заблуди, измами другите, за да се възползва от нещо по нечестен начин; манипулация. — Помня, как да не помня, но той да ви помогне за ангарията! — .. — Това ще е пак някоя гръцка дяволщина... Свещениците бие в църквата,.., та на вас ли да помогне? Мрази той българското. А. Христофоров, А, 135-136. Той е кротък и прав и не знае дяволщини като други някои. Т. Влайков, Съч. II, 151. Нека още от сега привикнат на дръзкост и дяволщина, за да не се поддават лесно на подлеците и шарлатаните. Ив. Вазов, Съч. IХ, 52. Пастир добри отец Антим / проповядва братството; / а пълен е с дяволщини, / пълен е с лукавство. Л. Каравелов, Съч. I, 72. Уважаваният мъж [К. Нурмурадов] е събрал стотици текстове на заклинания от целия свят, анализирал е връзката на различните обряди с медицината. И без всякаква дяволщина е извел свои методи за психотерапия. Ф, 1990, бр. 1, 7.

— Друга (диал.) форма: гя̀волщина̀.

Списък на думите по буква