ДЯДО —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЯ̀ДО, ‑то, мн. дя̀довци, (поет.) дедѝ и (остар.) дя̀дове, м. 1. С мн. дядовци. Бащата на един от родителите по отношение на техните деца, внуците му. Дядото, седнал на столчето до огнището, дреме и мълчи, но като чува думите на внучето си, прегръща го. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 22. Неин ли е тоя дом с тежките старинни мебели, минавали години наред от дядото на сина и от сина на внука? М. Грубешлиева, ПП, 21. За празника дойдоха майките и бащите, дядовците и бабите, братята и сестрите на учениците. Кр. Григоров, ОНУ, 147. Сега той работи в задругата, в която са работили и баща му, и дядо му, и прадядо му. Г. Караславов, Избр. съч. III, 404.
2. С мн. дядовци. Стар мъж; старец. Един дребен прегърбен старец чоплеше с мотичката пред портата си,.. Той носеше на главата си капица от протрипа овча кожа вместо чалма,.. и изглеждаше като много други дядовци от всички краища на България. Н. Тихолов, ДКД, 228. Сега,.., ние ви каним да посетите една чудна страна. Страна, която вие, драги млади читатели, непременно ще имате възможност да видите, но.. когато станете 60-70-годишни дядовци и баби. К, 1936, кн. 1, 1. — Е, какво видя там [в църквата]? — Ами първо, много картини.. — значи интересно, а? — Ами! Какво му е интересното? Само дядовци и баби. П. Незнакомов, МА, 30-31. Слепият старец стоеше заслушан,.. Малкото момиченце държеше треперещата му ръка.. Рандев се приближи към тях. — Къде, бе дядо? Й. Йовков, Разк. II, 102. Я надуй, дядо, кавала, / след теб да викна — запея / песни юнашки, хайдушки. Хр. Ботев, Съч., 1929, 31. // Само ед. В съчет. с мъжко собствено или фамилно име — за интимно, свойско назоваване на стар мъж, старец или при обръщение към него. Когато се разнесе из село новината, че дядо Матейко починал — никой не провярва. Елин Пелин, Съч. I, 30. Тоя старец се казваше дядо Мирьо. Ем. Станев, ЯГ, 5-6. — Вий не помните и онез дребните пари, каравелчетата. Той ги извади, дядо ви Каравелов. Й. Йовков, ПГ, 176. Дядо Славейков.
3. С мн. дядовци. Обикн. членувано. Разг. Съпруг, мъж на възрастна, стара жена, на баба; старец. Горката баба, горката баба, / дядо я неще, дядо я неще. Нар. пес., СбНУ VI, 71. Яде баба и пие, ала дяда не заборавя. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 390. Отидохме с моя дядо на гости — заразказва баба Неда. — Дядото ми се разболя.
4. В съчет. с поп, владика, хаджия и под. или със собств. име на духовно лице, обикн. с висш сан — за почтително назоваване на поп, владика, хаджия и под. — Дядо попе, ще му кажа, господ ми взе Божана, пък ми прати Стоилка. Елин Пелин, Съч. II, 26. — Татко бе, защо са го нарекли Кирил, защо не Симеон? — питаше едно момченце. — Затова, гълъбче, защото ако го наречеха Симеон, щяхме да го смесваме със Симеона Преславски, варненския дядо владика. Ал. Константинов, Съч. I, 129. — Унучето болно, зле е... Дека е дядо игумен? Ив. Вазов, Съч. ХI, 9. "Дядо Хаджия, а дека живее дяволът?" — "В тартара", ще да отговори важно дядо ти Хаджия. Л. Каравелов, Съч. II, 2. Дядо Панарет, получавал вестниците на Каравелова, а по-после на Ботйова. Н. Ферманджиев, РХ, 198. // В съчет. с бог, господ. Разг. За назоваване на бог, господ. — Голям берекет, голямо чудо ти казвам. Дано само дядо господ го запази. Й. Йовков, Ж 1945, 204. Баба Богородичка и малкият дядо боже ме гледат радостно и с някакво особено умиление. Т. Влайков, Пр I, 10.
5. Разг. Баща на съпругата; тъст, бабалък. — Пари при пари отиват. И дядото милионер, и зетят милионер... Й. Йовков, М, 122. Бляскав, победоносен..., зададе се годеникът,.. След него бъдещият му дядо с някаква пресилена радост на лицето. Ив. Вазов, Съч. Х, 32. Дедо му много се радуеше, оти му даде Господ таков зет арен. СбНУ ХIХ, 129.
6. Само мн. дедѝ. Поет. Прадеди, предци. Тръгнах по оня път, където са вървяли мо‑
ите деди подир крушовите рала, подир колите, натоварени с три реда снопи. А. Каралийчев, ПГ, 150. — Ние не знайме как е било, що е било, Йосифе. Прости люде, селяни, ами нели тука си е наше — .. — Наше си е, откакто се помним, от деди и татковци. Д. Талев, ГЧ, 138. Език свещен на моите деди, / език на мъки, стонове вековни. Ив. Вазов, Съч. II, 47. Не чуеш ли как те зове из недрата / на твойта земя на дедите кръвта: / — От сън се събуждайте, ставайте, братя! Бл. Димитрова, Л, 120.
7. Рядко. Само ед. В съчет. с названия, имена на природни сили, олицетворявани в приказки и под. Епитет на олицетворени природни сили. Ясният дядо месечко осветляваше и най-тъмните кьошета между бориките, под които вървяхме. З. Стоянов, ЗБВ I, 312. Дядо Сечко, / не сечи, / студове / недей влачи! Елин Пелин, ПБ, 100. Уверяват, че петната, които на поетите ся видят очи, нос и уста на месяца,.., тий ся сянката на големите месячни гори и долини,.., а най-вероятно е, че тия пятна са мръщините на дядо месяц. ЦВ, 1856, бр. 260, 15.
8. Диал. Свекър. — Тодоро, снаха Мальова, / тука ле си йе, Тодоро, / дядо ти Мало чорбаджи. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 61. Каква ке не дарба подарити? / — Дяда, баба бело и червено, / деверяту синьо и зелено. Нар. пес., СбНУВСт ХХХIХ, 66.
◊ Дядо Коледа. В детските представи — белобрад старец, който разнася подаръци на добрите деца в коледната нощ; Дядо Мраз. а) Дядо Коледа. Всичко беше готово: и подаръците стояха увити в моята стаичка,.., и Кадир уговорих да стане дядо Мраз. Л. Александрова, ИЕЩ, 140. б) В детските представи природата в образа на старец, който носи през зимата сняг, студ и мраз. Навред излезли от минали векове чутовни конници, бабички, някакви разперени огромни ръце — дядо Мраз беше изваял от пухкавия сняг тия неща, сигурно защото му е било твърде скучно през нощта. Ем. Станев, ЯГ, 56. Дядо Мраз и тая нощ / не е спал, / по прозорците цветя е рисувал. Елин Пелин, ПБ, 97. Крив дядо. Диал. Перуника (Н. Геров, РБЯ I).
? Баба дяда забравила. Диал. Шег. Употребява се за изразяване на недоверие към отговор на деца, които твърдят, че са забравили да ядат. Вред те търсих, попе, саде у вас не ходих; навсъде те търсих, дядо попе, само у вас не ходих. Диал. Ирон. Казва се на някого, който е извършил много работа, но не е свършил най-главното. Дядо Иван. Разг. В представата на българите преди Освобождението — Русия като спасителка от турско робство. — Нали идел пак дядо Иван — ще ги питам аз тях [турците] в коя миша дупка ще се завират. Ц. Гинчев, ГК, 311. — А да ти кажа ли — сега Глаушев на свой ред посегна в сгъстилата се тъмнина, улови Вардарски над лакътя и още по-тихо прошепна: — Нас ще ни освободи от турците... Русия, дядо Иван. Сами не ще можем. Д. Талев, ПК, 150. Гледаме, че западните употребяват всичките средства, за да намерят сега някоя причина, догде дядо Иван не е готов, да влязат в Турско, Румъния и Сърбия. АНГ I, 280. Дядо попе, видя ли ме комках ли се; кажи, дядо попе, аз комках ли се. Диал. Употребява се, когато някой неуместно пита другите за нещо, което се отнася само до него и той трябва да го знае. Еня баба за дяда Еня. Разг. Пренебр. Употребява се, за да се подчертае, че някой съвсем не го е грижа, нехае за нещо. Колко знае дядо, толкоз хоро скака. Диал. За човек, който върши нещо, както си знае, както може, както умее. Направено преди дяда Адама две недели. Диал. Много старо, много отдавнашно. Не учи дяда си попа как се деца кръщават. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой дава съвети на човек много по-опитен и по-обигран от него, който по-добре знае как трябва да постъпи. <Останал> от <времето на> дяда Адам<а> (Ноя). Разг. Много стар, отдавнашен, някогашен. От дядо Адам; от дядо Адам и Ева; от дядо и <от> баба. Разг.; От кочун (чукун) дядо. Диал. От много стари времена, от много отдавна. Родил се кога вечерял дядо господ. Диал. Късметлия, имотен, богаташ (е). Така знае дядо да бае. Диал. За човек, който върши нещо, както си е свикнал, както може, както умее. Така (тъй) знае дядо, така (тъй) плаши децата. Диал. Казва се обикн. в отговор при забележка, че някой не върши някаква работа както трябва, а както е свикнал. Хванал дядо Господ (Боже) за шлифера. Разг. Хванал дядо Боже за каламбаците. Диал. Употребява се за някой, който смята, че е постигнал нещо много, смята себе си за късметлия. — Учил там няколко години, изкарал изпитите с преписване или по втория начин и вече хванал дядо Господ за шлифера... Не така бе, човече, и ние сме хора като тебе. К. Топалов, СТ, 149. — Това копеле е по-младо от нас, но никак не е загубено — .. — И все пак хич да не си мисли, че като е завършил с отличие, е хванал дядо боже за каламбаците. Тая диплома вече никой няма да я погледне. П. Вежинов, НБК, 142.