ДЯКОНСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЯ̀КОНСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Църк. Който се отнася до дякон. Благоразумието налага, щото сега, когато след едногодишно отсъствие се завръща в родното си място, той [Левски] да разчита на своите близки и преди всичко на разположението на вуйчо си, за да поеме отново дяконската си служба. Ив. Унджиев, ВЛ, 59. През пролетта на 1863 г. Васил Левски се прибрал в Карлово и облякъл дяконските дрехи. Н. Ферманджиев, РХ, 97. До архангелите при дяконската ниша Захарий изрисува двадесетте и седем монаси. Вл. Свинтила, СЗЗ, 394. "Глава има за някой министър, / а гласа му е дяконски глас!" Н. Марангозов, НПС, 105. В Христовата църква има три степени священства: епископский, презвитерский и дяконский. Хр. Данов, ППК (превод), 54.