ДЯЛАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЯ̀ЛАМ1, ‑аш, несв., прех. 1. Режа, изглаждам с нож, брадва и под. нещо (дърво, камък и др.). Често висях по цели часове в работилницата да гледам как сръчно дялат и обработват дъгите, от които правеха качета, каци и други съдове. Ив. Димов, АИДЖ, 14. Момчето намери пръчка и започна да я дяла.
2. Правя, изработвам нещо от дърво, камък и др. чрез рязане, изглаждане, като му придавам необходимата форма. Пълни бяха горите [на Родопа] и с дървета, от които дялаха люлки за децата си, пълна беше земята и с костите на бащите им. А. Дончев, ВР, 103. Дялали са го [Сфинкса] от грамаден блок варовик потомцтите на същите ония роби, които са трупали каменните блокове на Хеопсовата пирамида. С. Северняк, ОНК, 252. Каменоделците, които ломят канарите, дялат блокчета и заменят вехтите калдаръми с равни пътища, прибират чуковете си. А. Каралийчев, ПД, 76. дя̀лам се страд.
◊ Де дялат дървата, де падат треските. Диал. Употребява се, когато се очаква едно, а излиза или се случва съвсем друго.