ДЯЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЯ̀ЧЕ, мн. ‑та, ср. Остар. и диал. Умал. от дяк; дякче. Отговарат сви попове, / сви попове и дякове: / "Вала тебе, цар Костадин, / ете глава, ете сабля! / Не можейме да прочетем, / да прочетем цръно слово: / Да си кликнеш Петър дяче, / Петър дяче, самоуче." Нар. пес., СбНУ ХLIV, 103.

— Друга форма: гя̀че.