ЕВАКУИРАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕВАКУЍРАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. 1. Прич. мин. страд. от евакуирам като прил. За хора, предприятия, учреждения и др. — който е преместен от застрашен район в друго, по‑безопасно място по време на война или при природно бедствие. Вместо летовници сега в Ягодово често се срещаха евакуирани граждани, избягали от бомбардировките в столицата. Ив. Хаджимарчев, ОК, 35. Мнозина,.., пътували до София от празно любопитство — да видят как изглежда столицата, разрушена и опожарена от английските и американски бомбардировки. Но повечето бяха евакуирани граждани, които се прибираха по домовете си. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 395. Може би старшията се опитваше да влезе в телефонна връзка с полицейския участък в Пордим,.. Оттам заведущ участъка щеше да му от‑

говори, че такова евакуирано лице няма и че листът е фалшив. Ем. Станев, ВТВ, 42.

2. Като същ. евакуиран<ият> м., евакуирана<та> ж., евакуирани<те> мн. Лице, което е преместено от застрашен район в друго, по-безопасно място. Той спокойно носеше метнатия на рамото си стар балтон и малката мрежа с лек зарзават — като млад съпруг и баща, който,.., заминаваше да прекара нощта в някоя набързо скована колиба в пролетните лагери на евакуираните. З. Сребров, Избр. разк., 14. Сутринта бяха заминали за София сума работници и евакуирани. В. Андреев, ПР, 136.