ЕВАЛА —Речник на българския език — алтернативна версия

ЀВАЛА и ѐвалла междум. Простонар. 1. За израз на признание, възхищение от качествата, достойнствата на някого; браво. Че са със Добри фанали, / фанали да са поборят; / като го мечка дигнише, — / до девет боя нагоре; / като я Добри удари, — / до девет боя в земята; / че са мечката остави, / още на Добри думаше: / ".., / евалла, Добре, евалла, / като на тебе пехлеван". Нар. пес., СбГЯ, 57. — Надвихте ме! Евалла!.. А сега — пиши ме и мене работница в стопанството. Шест години стачка стига! Н. Каралиева, Н, 191.

2. За израз на благодарност; благодаря. Михалаки. Остани баре и утре, искам да те видя пак... Софтата. Евалла, да ме простиш, челеби, не може, искам да замина за Цариград. Ив. Вазов, МЧ, 53-54.

3. Като същ. ср. Признание, породено от възхищение, задоволство от нещо. — Все пак лекарският дълг си остава над всичко. И който има сили да го изпълни докрай — мога да му кажа само евалла. П. Вежинов, ЗНН, 26.

◊ Правя (направям/ направя, сторвам/ сторя) евала някому. Разг. Старая се, постаравам се да угодя някому, да върша неща, които са му приятни; оказвам особена почит или угоднича пред някого. — Затова дошъл тоя големец от Битоля. Всички евалла му правят — и каймакаминът, и миралаят. Д. Талев, И, 94. — Аз съм горд човек, Спиро! На никого евалла не правя. М. Марчевски, П, 266. Тръгва с нея [войската] посред зима, през студовете и през балканите, за да доде в Стамбул и да стори евалла на султана. Ив. Вазов, МЧ, 17.

— От араб. праз тур. eyvallah.