ЕВЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ЀВЕ1 частица. Диал. Ето. Минало се неколко дена и еве ти циганката дошла у рибаро да види децата. Нар. прик., СбНУ Х, 164. Кога се обърнува назад, кога гледа: еве ти го гяволо, дека наближува накъде мосто. Нар. прик., СбНУ Х, 138. Дизмана двори метеше,/ мъжко ю дете викаше,/ а Дизмана му говори:/ — Викай ми, викай, детенце,/ я еве девет години/ майкя не сам си видела. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 393. — Еве стана три години,/ капка дъж не е капнало,/ се прахове и ветрове. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 489.
— Други форми: ѐва, ѐво.