ЕВЕТЧИЛЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕВЕТЧИЛЪ̀К, мн. няма, м. Остар. и диал. Съгласяване винаги и с всичко, за да се угоди на някого; угодничество. — Турчинът беше корумпиран, за една кесия пари и за един кон пущаше враговете на падишаха и при това намираше някаква мъдрост да успокои съвестта си. Бай Ганьо възприе морала му — кесийката и еветчилъка. Ем. Станев, ИК I и II, 269.