ЕВЗАЛЍЯ

ЕВЗАЛЍЯ, ед. неизм., мн. ‑ѝи, прил. Остар. и диал. За огнестрелно оръжие — който се пали с евза, с капсула. Откъм завоя излезе Руско Караджа .. с два чифта пищови в пояса .. и с евзалия пушка под мишница. П. Константинов, ПИГ, 132. Когато тръгваше за дърва в балкана, той винаги туряше в дисагите и един кой знае отде изровен евзалия пищов, макар да нямаше за него ни евза, ни барут... Ем. Манов, ПУ, 21. На упражненията при манастиря с евзалии пушки, на сноването на агитатори той гледаше с учудване и скръб. Ив. Вазов, Съч. Х, 118.

— От тур. evzali.

Списък на думите по буква