ЕВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ЀВО частица. Диал. Ето. "Клета бабичко, убиха сина ти..." И не стигало само това, но ево ти и други кръвопийци, сури мечки мършоедки, зли гърци, клети фанариоти! БТ, СбПер. п I, 76. Ево, дойде Великден/ и Великден, Гергьовден,/ и летнем ми Петровден./ Да изникне игличе. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 138. Не сте чуле, не слушнале/ за клетата бела Стойна,/ тънка Стойна и висока?/ Ево яз сум та истата. Нар. пес., СбНУ ХI, 21.

— Други форми: ѐва, ѐве.