ЕВРЀЙЧЕ

ЕВРЀЙЧЕ, мн. ‑та, ср. 1. Дете от еврейска народност. Някъде по къра играят еврейчета деца, цели в черно облечени. Ив. Вазов, ИСМ, 4. Освен това, те [протестантите] проваждаха много българчета, еврейчета, гърчета и германчета на остров Малта, за да са учат и подир да са проваждат да проповядват в България. Р. Каролев, УБЧИ, 140.

2. Млад евреин или млада еврейка. В павилиона на г. Айвазияна имаше и трети тър‑

говец, едно еврейче от Русе, което бе донесло за продан пощенски марки. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 45.

3. Диал. Малко, некръстено още дете. Еврейче ми даде, християнче ти давам — така казва понейде кръстникът на майка, като ѝ подава кръстеното вече дете. Н. Геров, РБЯ II, 2.

Списък на думите по буква