ЕВРИТМИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕВРЍТМИЯ, мн. няма, ж. 1. Спец. Равномерност, хармоничност на ритъма в музика, танц, говор (Ал. Милев и др., РЧД, 1978).

2. Прен. Книж. Равномерност, хармоничност в художествено изображение или в изработката на нещо. Той [конструктивният класицизъм] съвършено не съвпада с декоративната евритмия на Гоген или с предварително установената хармония на Морис Дени. К, 1927, бр. 110, 1. Да, пречки никакви не съществуват / за тези продавачи на изящност, /.., / за тез строители на евритмия. Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3-4, 187.

3. Мед. Правилност на сърдечните удари; нормален, правилен пулс (Ал. Милев и др., РЧД, 1978).

— Ог гр. εа̀ρυ2μία.