ЕВРОПЀЕЦ

ЕВРОПЀЕЦ, мн. ‑ѐйци, м. 1. Мъж от някой от народите, населяващи Европа. Американецът гледа с известно пренебрежение и снизхождение на оголелия и изгладнял днешен европеец. Защото известно е, че повечето европейци, вследствие на страхотната война, още са принудени да търпят лишения. Г. Белев, КВА, 231-232. Сенегалците изпитват почти езически ужас от фотографическия апарат и не позволяват на европееца да ги снима. Св. Минков, ДА, 21. Гр. Тунис е 15 км надалеч от развалините на стария град Картаген.. Населен е с бербери, арапи, маври и европейци. Хр. Даалиев, ТИА, 180. // Стесн. Разг. Мъж от западноевропейските страни. — Какво прави европейският земеделец? Тук [у нас] гребнеш да речем, шепа пръст, погледнеш я — пръст. А той, европеецът, вземе, че ѝ тегли една анализа и вижда какво има, какво ѝ липсва. Й. Йовков, ПГ, 40-41. Един умен европеец е казал преди няколко години, че не ние [българите] тряба да заимствоваме от европейците, а тие от нас. Знан., 1875, бр. 10, 156.

2. Добре възпитан, културен или с хубава външност, добре облечен човек. Познаваш ли го? Хе, той ходи по Европа / и европеец се в България прибира — / со диплом скъпоцен. К. Христов, ПП II, 116.

Списък на думите по буква