ЕВТИН —Речник на българския език — алтернативна версия
ЀВТИН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се продава или купува на ниска цена. Противоп. скъп. Лефтер махна с ръка. — Тогава земята беше евтина, беят ни я просто натика в ръцете. А. Гуляшки, СВ, 13. В Пловдив по улиците се точеха турци ловци. Те разнасяха нанизани на върлини диви патици, яребици и зайци. Дивечът беше най-евтината храна. А. Каралийчев, ПГ, 211. Добре, че хартията е станала евтина, а мастило си варят вече и децата! Л. Каравелов, Съч. VII, 59. Приятелите му я нямираха за слабосилна, тъпичка и го съветваха да внимава да не би да е болна, но Фердо си я харесваше и след като напусна казармата, намери евтина стая при дърводелеца Филип и си я прибра. Д. Кисьов, Щ, 202. В Разград медът бил много евтин — 3 гроша оката. НБ, 1876, бр. 57, 223. // Разг. За цена — нисък. На времето Костадин не искаше да купуват този излишен имот, но брат му настоя, полакомен от евтината цена. Ем. Станев, ИК I и II, 16. Дружеството заработи добре, купуваха сол, въжа, коси, аби, вили и всякакви други стоки, които раздаваха на членовете на евтини цени. Й. Йовков, Ж, 1945, 104.
2. Който има ниска цена, който не струва много пари поради недобро качество. Противоп. скъп. Тя нетърпеливо втъкваше карфиците в черната си, богата, изящно навита на тила коса, за да закрепи малката си евтина кафяна шапка, с черни изкуствени теменужки и две крилца на върха. Ив. Вазов, Съч. IХ, 155. Старчето се подмлади.. От него вече не лъхаше на старещина, а на евтин парфюм. В. Пламенов, ПА, 34. Пред всяко от тях [дюкянчетата] стърчаха пълни табла на двама или трима улични продавачи на стари дрехи и обуща,.., семена и фъстъци или прости евтини пръстенчета, огледала, гребени и нанизи. П. Михайлов, ПЗ, 36-37. Евтини сандали покриваха босите му крака. Ал. Бабек, МЕ, 3. Евтиното месо и кучетата (псетата) не го ядат. Погов. // За магазин, заведение за хранене и под. — в който се продават стоки, храна и др. на ниска цена, обикн. поради недобро качество. Пърл знае, че тези чорапи няма да изтраят до края на седмицата, беше ги купила на разпродажба от един евтин магазин, който не вдъхваше никакво доверие. Б. Йосифова, БЧМ, 145. Той знаеше само пътя от къщи до канцеларията, евтината гостилница, схлупената гладачница, дето даваше дрехите си за пране. Св. Минков, РТК, 40. Евтин ресторант. Евтин хотел. Евтин пазар.
3. Прен. Който се постига без много усилия и труд, без жертви. Йовков беше чужд на всяка суета, чужд на желанието да придобие евтина слава. Г. Цанев, Сб??СЕП, 537.
4. Прен. Пренебр. Който няма никаква стойност, който не заслужава внимание, уважение. Честен и искрен, П. Пенев споделя на висок глас своите съмнения. Неговата вяра преодоля външния патос, евтиния оптимизъм. Лит. ХI кл, 323. Методи Кусев никога не си е служил с празни думи, с евтини фрази. К. Странджев, ЖБ, 11. — Елате на гемията! — викаше Кенан. — Нужно е само да си предадете оръжието!.. — Много евтина клопка! — каза той презрително. П. Вежинов, ДБ, 295. Старал съм се всякога да не нарушавам художествената мярка, да не се хлъзгам по наклона на евтините ефекти. Ив. Димов, АИДЖ, 119. Бяха играли шест часа непрекъснато и неговото розово, охранено лице, което винаги лъхаше на евтино удоволствие, сега изразяваше умора. Д. Ангелов, ЖС, 31. Тие са синове на чорбаджие и на богати търговци, с празна кесия и с евтин патриотизъм. Л. Каравелов, Съч. VIII, 117.
5. Прен. С предл. на и същ. като приказки, обещания, похвали и под. Който много говори и обикн. лесно дава обещания, изказва много похвали и под. Сприхавата, евтина на приказките, но инак разумна буля Николѝца разбра, че работата клони на бой. Ст. Марков, ДБ, 126. — Не съм евтин на обещания, но като дам дума, връщане няма. ВН, 1962, бр. 3242, 2.
◊ Евтин кредит. Кредит, който се отпуска срещу малка лихва. Това дружество ще взе‑
ма пари от банката и ще ги раздава тук без големи формалности и с малка лихва. Евтин и достъпен кредит, както казват. Й. Йовков, Ж 1945, 13. Държавата подпомага непосредствено трудещите се.. със своята обща стопанска и социална политика, евтин кредит, данъчна система и кооперативно сдружаване. Конст., 6. На триците скъп, на брашното евтин. Обикн. ирон. Който скъпи малоценното, а пилее ценното, който проявява неуместно скъперничество и неуместна разточителност.
— От гр. εа̀2ηνός.