ЕВТИНЕЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕВТИНЀЯ, ‑ѐеш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. евтиня̀л, ‑а, ‑о, мн. евтинѐли, несв., непрех. Разг. 1. Ставам по-евтин; поевтинявам. С приближаването на лятото цветята на пазара евтинеят.

2. Прен. Изглеждам евтин, без достатъчно стойност; простея. — Не ми се вярва много.. — Каквото да кажа, ще изглежда някак си дребнаво.., преместена, пък сетне възстановена медицинска сестра... евтинее цялата работа. М. Радев, СР, 116. Този плат нещо ми евтинее. △ С тези дрехи и този грим момичето малко евтинее.