ЕВТИНКО —Речник на българския език — алтернативна версия

ЀВТИНКО. Разг. Нареч. от евтинки; евтиничко. Противоп. скъпичко. — Като излязохме от тая къща, рекохме за по-евтинко да идем в Юч Бунар — тогава таман го беха застроиле. Т. Влайков, Съч. II, 184. — Трябва да викнем доктора — рече по едно време тя [мама] на съседката Мария .. — Ами доктор! — възпротиви се съседката .. Само ще си даваш парите. Я да викнеш ти баба Вуна, баячката .. ще го вдигне на крак. Па и евтинко ще е. О. Василев, СбХ, 136.