ЕГЛЕНДИСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕГЛЕНДЍСВАМ, ‑аш, несв.; еглендѝсам, ‑аш и еглендѝша, ‑еш, мин. св. еглендѝсах, св., прех. Остар. и диал. Забавлявам, занимавам, развличам. еглендисвам се, еглендисам се и еглендиша се страд.

ЕГЛЕНДЍСВАМ СЕ несв.; еглендѝсам се и еглендѝша се св., непрех. Остар. и диал. Забавлявам се, занимавам се, развличам се. Изпърво кака Дина ѝ даваше да чеше вълна, колко да се еглендисва. Т. Влайков, Съч. II, 235. Затова тии,.., когато душата им ся сакълдисва, усещат, че с помощта на времето може да им поолекне, като ся еглендисват, искат да живеят. Превод, Ч, 1875, бр. 3, 110. С песни, с радост да с' забавим (еглендишем) / в тоз за нас приятен час. М. Софиянец, П, 78.

— От тур. eğlenmek.