ЕГОИСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕГОЍСТ м. Човек, който проявява егоизъм, който поставя личните си интереси над всичко и не зачита интересите на другите, на обществото; себелюбив човек, себелюбец. Противоп. алтруист. Този пуст грях — скъперничеството,.., изсушава душата на младия човек, като го превръща в най-студен егоист: нищо нежно, нищо благородно не остава у него. Ал. Константинов, БГ, 50. — Ти си антисоциален. Егоистите като теб нямат обществени интереси. Ем. Станев, ИК I и II, 38. На Алекси беше нужен цял час, за да обясни на своя приятел, че Неси не е момче като момче, че не може да живее с никой друг освен със себе си, че е студен и престъпен егоист, че ще направи дъщеря му нещастна. П. Вежинов, БГ, 138. Да, той беше един пълен, завършен егоист. Всичко, което беше правил в живота си, е имало една единствена цел — да му бъде добре. Сл. Караславов, ИИТХ, 92.

— От фр. égoïste през рус. эгоист. — С. Радулов, Галерия из Монтионовски премии... (превод), 1857.