ЕГОИСТИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕГОИСТЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Който проявява егоизъм; себелюбив. Противоп. алтруистичен. Той знаеше, че Драга, егоистична и възпитана в свободните понятия, не беше способна нито на сляпо покорство, нито на самопожертвуване. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 111. Нея никой не може да измести от сърцето Ви... А аз не мога да се задоволя с трохите, които са останали от нейната необикновена любов. Премного съм егоистична, за да се примиря само с едни остатъци. Г. Караславов, ОХ IV, 416. Те съзираха все по-ясно колко егои‑

стичен беше този свят, колко мрачно и безнадеждно се очертаваше съдбата им в него, ако не си помогнеха сами. Д. Димов, Т, 224.

2. Който е проникнат от егоизъм, който е основан на егоизъм; себичен, егоистически. Лицето му [на Криминалиста] през цялото време беше неподвижно, непроницаемо и студено, с някаква равнодушно показна враждебност, с егоистичния печат на незаинтересованост. Е. Кузманов, ЧДБ, 24. Съзнава ли той какви последици от морално-етично естество може да има неговото безотговорно, егоистично поведение! Й. Попов, ИЖП, 16. Тогава всички, обзети от някакво егоистично и неутолимо желание да искат още и още, станаха, очите им горяха, пляскаха с ръце, викаха, тропаха, викаха: "Браво! Браво! Бис! Бис! Бис!" Й. Йовков, Разк. I, 181. Подбудите у Д. Общи обаче са от лично естество и преследват егоистични цели. Ив. Унджиев, ВЛ, 293.