ЕГОИСТИЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕГОИСТЍЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Рядко. Егоистичен (обикн. във 2 знач.). Той просто беше оставил бащината си магазия, защото му беше омръзнало това тихо, сигурно и егоистическо съществувание. Ив. Вазов, Съч. VI, 7-8. Писателят е искал да представи егоистическия и вероломен характер на калугерите. К. Величков, ПССъч. VIII, 55.

ЕГОИСТЍЧЕСКИ. Рядко. Нареч. от прил. егоистически; егоистично. Той веднага разбра, че най-умното поведение беше да продължава да се преструва равнодушен към събитията, всецяло отдаден егоистически на уреждането домашното си щастие. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 61.