ЕГОЦЕНТРИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕГОЦЕНТРЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. няма, м. Книж. Поставяне на личното "аз" над всичко, превръщане на индивида в център, средище на света; краен индивидуализъм. Имаше нещо опасно в характера му [на Белички], което я уплаши на времето и което си живееше и сега, и най-точното му название очевидно беше егоцентризъм. Д. Фучеджиев, Р, 198. Увлечен в ослепелия си егоцентризъм, той дръзна съвсем по хлапашки, съвсем лекомислено да си направи още една шега. Л. Дилов, МСП, 23. // Психол. Според някои психологически схващания — особеност на детското мислене, която се състои в способността на децата на възраст от 3 до 7 години да оценяват действителността само от своя гледна точка.

— От лат. ego + centrum през рус. эгоцентризм.