ЕГРЕК —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕГРЀК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Лятна кошара за добитък, обикн. овце. — Предлагам, като пожънем след един месец и се отворят по-широки прогони навсякъде, да изкараме овцете на егреци. Кр.

Григоров, ПЧ, 106. Цялото поле заглъхна, стадата се прибраха по егреците на почивка. Г. Караславов, СИ, 238. Козарят Танчо слезе от егрека да дири пушка, да си брани стоката. Вълците бяха нападнали козите му. Ем. Станев, К, 31. И кому си оставяте / два егрека със коньове? Нар. пес., СбНУ V, 12.

— Тур. eğrek.