ЕДА —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДА̀ частица. Остар. и диал. 1. Дано. — Леле нане, мен ми се прируча! / .. / — Мучи, братко, еда онемееш! / Че ни чуе Дука зуримкяро. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 203. Разпратиха в той час да го [сина си] тражат / навсекъде, еда го намерят. К. Огнянович, ЖА, 29.

2. Нима. Еда Бог не знае по-добре от нас какво ни тряба? Пч, 1871, кн. 6, 84.