ЕДЕК —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДЀК¹, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. 1. Допълнителен, резервен кон за езда. Изчезнала слуга Гълабина / и си води царева едека, / и коньо йе сас злато облечен. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 265. Водя кон едек. Н. Геров, РБА II, 4.

2. Второ, резервно сечиво за смяна (Н. Геров, РБЯ).

— От тур. jedek.

ЕДЀК², мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Обикн. мн. Накит на булка — сребърни пари и други неща, които се окачват на тила ѝ.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.