ЕДЕПСИЗИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДЕПСЍЗИН, мн. едепсѝзи, м. Диал. Едепсиз. — Че какво, бате право говори! — избухна и кроткият Христо. — Докато са турците господари, а ние слу... — И ти ли бе, едепсизин! Млък, ви казвам! — Тежката ръка на архимандрита силно удари по софрата. Ст. Дичев, ЗС I, 94.

— Друга форма: едепсъ̀зин.