ЀДИДЕ

ЀДИ-ДЕ (СИ) и ѐди-где (си) неопр. нареч. Разг. Еди-къде. А тамо, и с игли и с гвоздеи вдълбани, / цял ред, цял поменик, все славни имена — / и отбелязано до всяко отстрана: / тоз еди-де убит, а онзи на бесило / издъхнал. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 95. Секи ден ще са разчуе, че еди-де си и еди-кого обрале или убиле. НБ, 1876, бр. 24, 95.

Списък на думите по буква