ЕДИЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДЍЛ м. Истор. В древния Рим — длъжностно лице, помощник на трибуна, което се грижело за храмовете, пътищата и реда в държавата, устройвало обществените игри и др. Разпростронявай, продавай своето съчинение и аз ща да заповядам на едилите да предлагат на гражданите да го купуват. Хр. Ботев, КК (превод), 4-5.

— От лат. aedilis.