ЕДИНЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДИНЀНИЕ, мн. няма, ср. Книж. Отношение на здрава и тясна връзка с нещо или с някого; единство, сплотеност, обединяване, сплотяване. — Това е най-естественият живот, пълно и хармонично вживяване и единение с природата и със земята. Й. Йовков, Ж 1920, 139. Силно съм покъртен от високата чест, която ми правите с приветствието си, подчертавайки единението си с народната душа. Ив. Вазов, ПЮ, 82. Мъчно е,.., да завладееш сърцата и душите на зрителите, да постигнеш духовно единение между тях и автора. Ив. Димов, АИДЖ, 108. Сега главното било да се възвърнем към първоначалното единение с Бога. Ем. Станев, А, 42. — В братско единение и с общи сили, да си вземем своето и да прогоним от своя дом чуждия враг. Д. Талев, ЖС, 244. Народът не е имал други средства за защита,.. Единственото оръжие за единение и пребъдване са били език и вяра. Б. Болгар, ПД, 71-72.