ЕДИНЍЧЕ

ЕДИНЍЧЕ, мн. ‑та, ср. Диал. Единствено, едничко дете на родителите си; единаче. Дойдоха дядо Кънчо и баба Кънчовица, изреваха, хвърлиха са и прегърнаха своето детенце, своето единиче. Л. Каравелов, Съч. II, 148. "Единственото мое единиче, което съм аз вардила за виенските търговци и което съм родила на личен ден, стана жертва на българските хъшове. Хр. Ботев, Съч. 1929, 97.

Списък на думите по буква