ЕДИНИЧНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДИНЍЧНО нареч. Понякога в съчет. По единично. По един, от един, не групово, не заедно. Единично и на групи се движат войници. Г. Караславов, Избр. съч. III, 7. За

да избягнат събудилото се напоследък подозрение на полицията, единично или на групи те се бяха отправили по пътя за Обилещи. Ст. Дичев, ЗС I, 456. Танцът "гопак" се играе единично, на двойки и групово. Пеене VI кл, 87. От киното излязоха поединично.