ЕДИНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДИНО-. Първа съставна част на сложни думи, прилагателни и съществителни, със значение: 1. Който е единен, обединен, съгласуван, напр.: единодействие, единомислие, единодържавен, единофронтовец и под.

2. Книж. Който сам, единствен представлява или осъществява нещо, напр.: единоборец, единовластен, единоначалник и под.

3. Остар. Който е един по количество, напр.: единоезичен, единоименен, единолетен, единодневен.

4. Остар. Който е еднакъв с някой друг, напр.: единосъщен, единокръвен, единоземец.