ЕДИНОБОРЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДИНОБО̀РЕЦ, мн. ‑рци, м. Остар. Човек, който се бори или воюва сам, един срещу един; участник в единоборство. Брей, юнак агарянец беше Игриловият единоборец! Ст. Загорчинов, ДП, 302.