ЕДИНОВЕРЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДИНОВЀРЕЦ, мн. ‑рци, м. Остар. Книж. Едноверец; единоверник. Кърджали,.., отвил сребротъканото було от лицето на Сара-Михаила.. Тодор обърнал настрана очите си и пръв път, може би, той завидял на единовереца си за тази божия святица. Ст. Ботьов, К (превод), 57. В онова време по някои делиормански села правоверните мюсюлмани казваха на някои свои единоверци "калъч-качкана", т. е. хора, побягнали от ножа, за да се спасят. СбАСЕП, 102.