ЕДИНОВЕРНИК —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕДИНОВЀРНИК
ЕДИНОВЀРНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Едноверец; единоверец. Он [немецът протестант] .. иска да употреби все благовремие да страдающи българи на своя най-нова вяра обърне и с том да умножи брой свои единоверници. БДн, 1857, бр. 5, 18.