ЕДИНОВЛАСТИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДИНОВЛА̀СТИЕ, мн. няма, ср. Книж. Управление, при което цялата власт е съсредоточена в ръцете на едно лице. Тепърва той [Стамболов] се надяваше да ги [полковете] привлече на своя страна и да въдвори единовластие в цялата страна. С. Радев, ССБ II, 85. // Единоначалие. Съперничеството, ако не непримиримост, владее и между Букурещ и Одеса на почвата на същата воля за единовластие във важните народни начинания. М. Арнаудов, БКД, 104.