ЕДИНОГЛА̀СЕН

ЕДИНОГЛА̀СЕН, ‑сна, ‑сно, мн. ‑сни, прил. Остар. Книж. 1. Едногласен (в 3 знач.);

единодушен. Аз бях избран по единогласно одобрение на свещеното Атонско събрание и определен за главен представител на всичките Атонски манастири в Константинопол. ПСп, 1876, кн. 11-12, 11. Единогласно решение. Ст. Младенов, БТР I, 640.

2. Едногласен (в 1 знач.). Сям гневно посегна към гуглата и в знак, че вече е загубил облога, я удари гневно в пода. Едно нережисирано единогласно "Ах" посрещна края на състезанието. М. Венцеславова, БФ, 344.

3. Рядко. Едногласен (във 2 знач.) (Ст. Младенов, БТР I). Единогласен напев. Ст. Младенов, БТР I, 640.

Списък на думите по буква