ЕДИНОДУШНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДИНОДУ̀ШНО. Нареч. от единодушен; с единодушие. Комитетът току-що бе привършил своето заседание, но всички негови членове още бяха в клуба и ,.., доуточняваха редица подробности във връзка с решенията, които бяха гласували единодушно. Г. Караславов, ОХ IV, 111. Щабният съвет се събра още същата вечер и без много разисквания единодушно реши: Чорни да бъде свален от командирската длъжност. П. Вежинов, НС, 194. — Прието, прието! — викнаха всички единодушно. Елин Пелин, Съч. IV, 114.