ЕДИНОНАЧАЛИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДИНОНАЧА̀ЛИЕ, мн. няма, ср. Книж. Система на ръководство в армията, в производствени предприятия, учебни заведения и др., при която цялата власт и отговорност са съсредоточени в едно лице; единовластие. Тези причини принуждават Апостола да се отклони още повече от принципа на единоначалието и да преустрои вътрешната организация на почвата на една по-голяма децентрализация. Ив. Унджиев, ВЛ, 293. — Струва ми се, че откакто в завода е пристигнал инженер Беров, много-много не се спазва единоначалието. Д. Кисьов, Щ, 429. — Ама, разбира се, другарю директор. Или ще има единоначалие, или трябва да оставим да настъпи хаос. П. Незнакомов, СНП, 29. — Другари, колективно трябва да решим. Стига сте ме обвинявали в единоначалие, в командаджийство. Нека колективът. Ст. Поптонев, ОБР, 81.