ЕДИНООБРАЗЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДИНООБРА̀ЗЕН, ‑зна, ‑зно, мн. ‑зни, прил. Остар. Книж. Еднообразен. У тия народи срещаме .. няколко единообразни обичаи, според които са правели речените боеве. Ч, 1870, кн. 2, 47. Писарят само по позволението на съдилищния председател може да предаде някой съдебен документ, запис и пр.,..,; но и в такъв случай е длъжен предварително да написва единообразен препис от тези документи. ДЗОИ I (превод), 217.